Театър х 3

Продуктов номер: 25725
Изчерпана

Автор: Брайън Фрийл
Категория: Друга европейска литература | Пиеси
Издателство: Панорама плюс
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789548598347
312 страници
меки корици
Първо издание: първо издание, 2011 год.
Народност: ирландска
Преводач: Иглика Василева, Весела Кацарова

---

В края на XX в. и началото на XXI в., в периода на големия икономически растеж в Република Ирландия, когато светът заговаря за „келтския тигър", ирландската драма изживява небивал разцвет, непознат от времето на литературния Ренесанс през XIX в. Сред множеството талантливи автори на пиеси особено ярко се откроява Брайън Фрийл, един от най-изтъкнатите живи англоезични драматурзи в света. Роден в Северна Ирландия през 1929 г., той завършва учителски колеж в Белфаст и работи като преподавател по математика до 1960 г., когато решава изцяло да се отдаде на писателската си кариера. През 1966 г. Фрийл се премества с многолюдното си семейство (четири дъщери и един син) в графство Донегол, Република Ирландия. Свързан здраво и с двете части на острова, духом драматургът принадлежи и на двете Ирландии.
Като мнозина ирландски писатели, Фрийл придава огромно значение в пиесите си на музиката - тя е не само фон, а ненатрапчиво внушава духа на съответната епоха, създава атмосфера, подсилва значението на всяка отделна дума. Хуманист като Фрийл се вълнува най-много от духовната същност на героите си - той разкрива техните терзания и болки, грешки и заблуди, илюзии и мечти. И неизменно проявява съчувствие към ранимите, към несретниците, към лутащите се и прегрешилите. И все пак основно място в творчеството му заема темата за традицията. Според Фрийл спомените, носталгията, националната памет ни определят най-ярко като индивиди, катонародност. Основното послание в пиесите му е, че, ако не съхраняваме традициите, приемствеността между поколенията би била невъзможна. И затова повечето пиеси на Фрийл се градят върху взаимоотношенията между бащи и синове. Център на неговата творческа вселена е селището Балибег („малък град" в буквален превод) в графство Донегол. Градчето представлява микросвят, където се разгръщат сложни общочовешки трагикомични съдби.
След посещение в САЩ Фрийл написва „Филаделфия, ей ме на!" (1964), една от най-значимите пиеси, излезли през 60-те години на XX в. Тя се посреща с огромен интерес и драматургът добива голяма популярност в Дъблин, Лондон, а също и в Ню Йорк. Творбата разглежда проблема за ирландската емиграция и притегателната сила на Америка. Всъщност героят е обзет от мъчителни съмнения преди заминаването си, защото в представите му Америка е „нечестива... езическа страна на грубия материализъм". Той копнее да открие свързващото звено, мечтае някой да му предаде заветите на праотците, да сподели с него семейни спомени, което би го накарало да остане в родния край, за да продължи ирландските традиции. Майка му обаче е мъртва, а баща му напълно се е затворил в себе си и не изразява никакви чувства към сина си. Единствено старият му учител, прояден от алкохола, му подарява томче с младежките си стихове. С този трогателен талисман в ръка героят ще потегли към Филаделфия. Той е наясно какво може да очаква там: „арогантност и анонимност...; огромно неспокойно място, което и пет пари не дава за миналото. По дяволите... Балибег". Финалът остава отворен, но героят вероятно ще е от следващото поколение ирландски янки, които в странство минават за ирландци, но в родната си страна са чужденци. В тази пиеса Фрийл постига Брехтовия „ефект на отчуждение", като си служи с авангардни техники. Главният герой Гар например се представя от две личности - от вътрешния и външния му Аз, които са в непрестанен конфликт помежду си. Двете противоречиви същности на младежа обикновено се играят от различни актьори.
Подобно на ирландския поет Шеймъс Хийни, Нобелов лауреат, Фрийл разкрива в творчеството си огромната роля на езика за определяне на националната идентичност. В пиесата „Преводи" (1980) сюжетът изцяло се гради върху проблемите на езика. Всъщност драмата показва смъртта на един език, ирландския, и постепенната му подмяна с английския.
Притиснати от немотията и историята, ирландците намират утеха в богатото въображение и благозвучния си език. Пиесата представя жестокия сблъсък между две езикови общности, ирландската и английската, и трагичното отсъствие на словесно общуване помежду им. Действието се развива през 1833 г., когато английското правителство с помощта на армията се заема да направи точна карта на Ирландия, като подмени келтските наименования с английски. Фрийл се вълнува не толкова от историческата достоверност, а от националната драма. Един от местните жители, Оуен, съдейства на англичаните в изпълнението на мисията им. Като се наема да преведе поетичните ирландски имена на реки, долини и хълмове в родния си край, той се превръща за съотечествениците си в предател на националната кауза. По този начин преводаческата дейност, поначало творческо занимание, придобива изцяло отрицателен смисъл. Втората сюжетна линия разкрива обречената любов между ирландска девойка и английскивойник. Чувствата им ги издигат над всякакви политически сблъсъци и преди трагическия край те за кратко откриват езика на любовта. Пиесата се радва на голям успех, защото Фрийл отбягва всякакви опити за идеализация или сатанизиране на някоя от враждуващите общности.
Според доста критици „Танци по време на Лунаса" (1990) е най-поетичната и популярна пиеса на Фрийл. През 1992 г. тя получава множество литературни награди. По нея е създаден и филм с участието на Мерил Стрийп. Названието „Лунаса", както ирландците наричат времето на жътвата, произхожда от Лу, името на древния келтеки бог на плодородието. Действието отново се развива в селището Балибег, графство Донегол, но годината е 1936, периодът на Гражданската война в Испания, сравнително скоро след като Република Ирландия е получила независимост от Великобритания през 1921 г. Главните действащи лица, петте неомъжени сестри Мънди, живеят в усамотение в отдалечена от Балибег къща. На възраст от 26 до 40 години, те едва се прехранват, но се стремят да поддържат бодрия си дух и жизнелюбие. Фрийл показва отмирането на една епоха и начин на живот през напрегнатите първи години на новосъздадената република, когато вече почва да се долавя сянката на Втората световна война. Със своите традиции, ритуали и провинциален бит Балибег е символ на един бързо отмиращ свят. Невинността, уединението, спонтанните чувства и вяра стават анахронизъм в съвременната действителност.