През 2004 година Театрална академия Кампогалиани в град Мантуа организира фестивал, посветен на творчеството му, който се провежда в Театъра на Палацо д'Арко в същия град и на който са представени, под режисурата на Алдо Синьорети, пиесите му: "Трима в люлката", "Сенатор Фокс" и "В името на бащата". През 2006 година Театро дела Мемория в Милано изнася цикъл, посветен на негови творби, като са представени пиесите: "Маестрото и другите", "Трима в люлката", "В името на бащата" и "Всичките мъже на Анализа". В тази книжка на издателство "Панорама плюс" ви представяме пиесите му: "В името на бащата", "Сближаваща среща от екстремен вид" и "Наситено червено на прага на смъртта". И трите пиеси разкриват дълбоки вътрешни търсения и терзания. Авторът винаги се вглежда в себе си, опитва се да си даде отговори на различни въпроси, да направи опит да поправи извършени от него погрешни действия и постъпки. Изключително интересен е похватът, използван в двете пиеси - "Сближаваща среща от екстремен вид" (или "Човекът, който срещна себе си") и "Наситено червено на прага на смъртта". И двете са в първо лице и главният герой, тоест авторът, ни разказва за живота си, за направените грешки или пропуснатите, поради различни причини неща, в единия случай във формата на монолог, а в другата пиеса чрез действия, с цел опит за промяна на съдбовни моменти в живота, но... вече изправен пред Висшия съд - в отвъдното. Може би е вярно, че всеки човек понякога разглежда отстрани, като наблюдател, изминалия си живот, спира се на направените грешки, може би иска да ги поправи, ако би могъл да се върне назад... РУМЯНА САРАЙДАРОВА