Съдържанието и формите на престъпността се определят от общестбено-икономическите условия. Два са основните проблеми, пред които се изправя законодателят, когато създава наказателния закон. Първо, да определи кръга на престъпленията, т.е. да проведе границата между престъпното и непристъпното поведение. За целта е необходима теория на криминализацията на деянията. Тя обаче не е достатъчна. Вътре в рамките на престъпното поведение е нужно да се диференцират престъпленията и отговорността за тях. Настоящият труд е част от усилията да се създаде теория на наказателното законотворчество. Той не предлага завършена система, цялостен модел на законотворческия процес. В труда се изясняват само основните понятия, формулират се принципите и критериите, от които следва да се ръководи законодателят при наказателното нормотворчество. Изследва се също и влиянието на обществените явления, по-специално - на престъпността, върху съдържанието и формата на наказателния закон. Настоящата книга ще бъде от полза не само на практикуващите юристи и теоретиците на наказателното право, но и за всеки, който се интересува от проблемите на наказателното законотворчество. Никола Филчев е роден през 1948 г. в гр. Варна. Завършва Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" през 1972 г., след което работи като съдия във Варненския районен съд. От 1977 г. е научен сътрудник в Института за правни науки при Българската академия на науките. През 1986 г. защитава докторска дисертация по наказателно право. Хабилитиран е през 1990 г. От януари 1991 г. е съдия във Върховния съд на Република България — наказателна колегия. През периода 1997—1999 г. е заместник-министър на правосъдието. От 1999 г. е Главен прокурор на Република България. Никола Филчев чете курса от лекции по наказателно право в Юридическия факултет на Университета за национално и световно стопанство — София. Специализирал е наказателно право в Русия и в Германия. Автор е на над шестдесет публикации (монографии, студии, статии), посветени на съучастието в престъплението, способа (формата) на извършване на престъпното деяние, криминализацията на деянията, диференциацията на наказателната отговорност и други.