Теория на измамата

Продуктов номер: 11427
Изчерпана

Автор: Лъчезар Стефанов
Категория: Терапия и практическа психология | Философия - български автори
Издателство: Силвър Лейк
Състояние: Нова книга
242 страници
меки корици
Първо издание: 2006
Народност: българска

---

„Увлечени в баналното си ежедневие, хората рядко се замислят за измамата, която като невидима паяжина, оплита живота им. Те се сещат за нея, едва когато усетят директния сблъсък, подобно на Титаник с айсберга. Тогава обаче е твърде късно, той да бъде предотвратен и потъването е неизбежно. Измамата, не е предмет на изучаване, в никой университет по света. Няма да я откриете и в училищните програми, всички се държат така, сякаш измамата не съществува, или доколкото я има, не следва да и се обръща особено внимание. Това е комплексът на измамения, от който се възползват, единствено измамниците. Тази книга е опит, да бъде изследвана измамата в най-широк спектър. Формално погледнато, тя не е научен труд. Дори граматиката на места, е нарушена съвсем преднамерено. Изложението следва потока на мисълта, т.е. естествения ход на съзнанието, а не робуването на предварителни, научни схеми. Целта е, теорията да бъде изложена по най-достъпен начин и да стане достояние, на максимален брой хора...” „Библиография в нея не е посочена, а повечето от цитатите, са по памет. Изложените тези, могат да бъдат оспорвани и отхвърляни, и това е в правото, на всеки един читател. Авторът от своя страна, не възнамерява да спори с никого, максимата, че в спора се ражда истината, е една от формите на измамата, на която ще се спрем по-късно. Никой спор не е родил никаква истина. Книгата е опит, за навлизане в една сложна материя, пренебрегвана дълго от науката, и каквито да са индивидуалните реакции, нека никога не забравяме, че измамата не се прави от глупаци. Тя е предназначена за тях...” Компенсаторният рефлекс ... Компенсаторният рефлекс на човешкото съзнание е истинският двигател, не на измамата, а на нейната разновидност - самоизмамата. Нека разгледаме един пример. Онасис е казвал на Мария Калас, че е едно нищо, без гласа си. Реално погледнато, певицата наистина би била едно нищо, без дарбата си, както и богаташът, би се преврнал в едно нищо, без парите си. Вероятно, самочувствието на Онасис, се е крепяло на факта, че той не е наследил богатството си, а го е постигнал сам. От друга страна, милиардерът е усещал, че богатството му касае, само него и сравнително тесен кръг от хора, докато гласът на Мария Калас, представлява далеч по-голяма ценност за човечеството. Онасис е усещал, че незаслужено губи битката с вечността и това, донякъде е така. В известен смисъл, се е чувствал обречен. Онасис, вероятно е осъзнавал, че е брънка от храносмилателната верига на историята, докато Мария Калас е частица от духовната. Единствено духовната верига преодолява времето. Само чрез нея, сме в състояние да влезем в контакт с Омир и с Шекспир, с Кант и с Хегел. За съжаление обаче, на нито един от тях, не сме в състояние да продадем пакет акции, пароструйка, или пък четка за зъби. От контакта си с тях, не можем да извлечем непосредствена материална полза. Бизнес контактите, са нещо съвършено друго. В храносмилателната верига на бакалина, контактът с някой търговски директор, е неизмеримо по-ценен, от ЛИЧНОТО му познанство, с всичките ПЪРВОАПОСТОЛИ на Христос. Затова често пъти сме свидетели, как някои хора охладняват и към най-близките си, когато загубят непосредствения си материален интерес от тях. Те са в състояние, да не ги виждат с години, защото са прекалено ангажирани с други хора, които макар и да не са им така близки, се оказват много по-близо до ценностната им стратегия, за момента. Явно този поведенчески модел е неизбежен. Затова, често пъти сме свидетели, как довчерашни неразделни приятели вече дори, не се и поглеждат, след като са загубили ползата си, един от друг. Но и тук се натъкваме на един парадокс. Хората на бизнеса, рядко чувстват липсата от контакт, с Тит Ливий или с Тома Аквински, например. Човечеството обаче, не е усетило даже за миг, липсата, на който и да е бизнесмен. И понеже сме на път, да приключим първия курс по Теория на измамата, мнозина вероятно ще заявят, че все още нищо не са разбрали, щом ТЕ го КАЗВАТ, АЗ ИМ ВЯРВАМ. Но ги съветвам, да се откажат и да не си губят повече времето с неща, които едва ли някога, ще им станат ясни.