Действието на трите мои книги документална проза се развива в жестокото време на студената война. В различни десетилетия - ту смразяващ студ, ту временно затопляне, ту на края на пропастта, ту малко по-далече от нея. Герои на книгите ми са хората, обикновените хора от двете страни на желязната завеса с техните велики усилия въпреки леда, Стената, омразата, заблудите, страха да търсят човека „отвъд", с доверие да протегнат ръка, да стопят поледицата. Най-топлата ми книга, най-съгрятата от човешко благородство и доброта, пречистващо страдание, уважение към другия, любов към Отечеството е „Една есен в Америка". Тя се роди в най-мразовитото време - 60-те години на XX век. Бях на 34. Не познавах света „отвъд". Отивах в Америка заедно с прославения ансамбъл на Филип Кутев, с нашата песен, с Дилмана-Дилбера и Тодора! Носех в себе си тревожни въпроси, предубеждения, страхове. Но и ранната истинска и много интимна връзка с Америка. Братът и сестрите на майка ми бяха емигрирали там. Получавахме писма и детството ми слушаше думи, пропити с носталгична болка, но и с възторг от чудесата на тоя непознат свят.