Том 6. Религиозната политика на император Юстиниан I (527-565) (църковно-историческо изследване)

Продуктов номер: 5129
Изчерпана

Автор: Александър Омарчевски
Категория: Балканска история | История на религиите
Издателство: УИ Св. Климент Охридски
Състояние: Нова книга
227 страници
меки корици
Първо издание: 2004
Народност: българска

---

Годишник на СУ “Св.Климент Охридски” – Богословски факултет. Том 6 ПРЕДГОВОР Управлението на император Юстиниан I е една епоха с огромно значение за историята на Християнската църква. При император Юстин I (518-527) се сложил край на първата официална схизма между църквите на Рим и Константинопол, с което завършил и първият етап от многоликата пост-халкидонска полемика по христологическите въпроси. С идването на власт на неговия племенник Юстиниан I тази полемика навлязла в една нова, още по-разнообразна с оглед отстояваните мнения и възгледи фаза, в която личността на владетеля играела съществена роля. По общо мнение управлението на Юстиниан маркирало прехода между две епохи във всички аспекти на обществения живот в Източната римска империя, която постепенно придобила облика на държавата, наричана Византия. В този смисъл личността и огромната разностранна дейност на император Юстиниан ще бъдат естественият фокус на изложението в това изследване. Естествено е, с оглед на поставените цели, акцентът да бъде поставен най-вече върху влиянието на неговото управление върху живота на Църквата, както и върху богословската дискусия през този период. Цел на този труд е и да се представят христологическите възгледи и спорове през тази епоха, да се проследи техният генезис, взаимовръзки и сблъсъците помежду им. Специално внимание ще бъде отделено и на нормативната среда, в която Църквата се развива след реформата и кодификацията на римското право, извършена по нареждане на Юстиниан. Изследването има за цел систематично да бъдат проследени и анализирани дефинираните в заглавието аспекти от управлението на императора-богослов, за да може то да се превърне в едно полезно помагало за студентите по теология и всички, които се интересуват от разглежданата проблематика. С оглед на това при възможност използваните извори са цитирани по издания, които са по-лесно достъпни за тях. Умишлено е ограничен обемът на критичния апарат, в който са включени предимно изворите.