Още от преди времето на Херодот историята и литературата са тясно свързани. Самата история като наука е възникнала въз основа на писменото документиране на устния фолклор на народите, задоволявайки потребността от познание на човека за онова, което е ставало и става по света. Затова за мен бе интересно да се запозная с "Тракийски апокрифи" на Никола Сталев, още повече, че апокрифът като форма от векове се среща твърде рядко. А той предполага един по-необичаен поглед към всеизвестни и утвърдени схващания. Настоящата книга е именно такъв поглед към утвърдена в съзнанието на всички, материя. Всички ние сме отраснали с великолепната "Старогръцки легенди и митове" на Николай Кун и несъмнено веднага ще забележим необичайния ракурс на Сталев към Троянската сага или историята на аргонавтите. И ще се запитаме за какво става въпрос в апокрифите за Ситалк и скитите, доколко представените истории отговарят на историческата истина. Веднага искам да отбележа, че осемте разказа в тази книга са литература, а не история. И да подчертая, че литературния преразказ почива на верни исторически избори.