Трепти, захожда

Продуктов номер: 14424
Изчерпана

Автор: Веска Гювийска
Категория: Българска съвременна поезия
Издателство: Литературен форум
Състояние: Нова книга
52 страници
меки корици
Първо издание: 2008
Народност: българска

---

ВЕСКА ГЮВИИСКА е родена на 13.08.1959 г. в гр. Дупница. Работи като преподавател в ЮЗУ „Н. Рилски" - Благоевград. Има три издадени стихосбирки: „Реквием за едно глухарче" (изд. „Лит. форум",1994), „Перото бяло, перото черно" (изд. „П. Никифо рова", 1999), „И други тихи неща", (изд. „Лит. форум", 2004). Публикувала е на страниците на „Лит. форум", „Лит. вестник", „Български писател", сп. „Пламък", сп. „Съвременник", сп. „Летописи", сп. „Страница" и др. Вклкючена е в антологията „Начало на века. Най- нова българска поезия.(1989-2001)", (съст. Св. Игов) и антологията „Български поетеси на 20 век", (съст. П. Никифорова,1998). Отзиви за нея са писали Ст. Пенчева, Б. Геронтиев, Велин Георгиев, Хр. Ганов, М. Атанасова, проф. М. Младенов и Т. Дункова (Белград). Нейни стихове са превеждани на сърбо-хърватски. Творчеството й е представяно в Унгарския култу рен институт и немско-езичния печат. За 2004/2005 г. печели номинация на Американския Биографичен Институт „Кой, кой е в човешкото различие". Член на СБП. РАЗВИГОРЪТ Отровата в езика майчин не се забравя, зъбоболът на сърцето, триста дяволи на мъката - пастиря иде чак от Беломорието. Всички сме преселници на развигора, прегазва планината с чанове и каракачански кучета на слънцето. Чете "Алхимикът" на овцете, докато брои хайвера на звездите. Една не му достига - притчата за рибата, защото дал е Господ име на всяка животинка, ала е забравил рибата Христова - вечно жадна е в ръцете на пастиря. На какъв език говори мъката?