... Ковчезите скачат при такива слова и марширувайки напускат гробищата Задраскват не печатат Но късайки юздите препускат думите език изплезили след тях пълзейки влаковете идат да лижат ръцете груби на поезията Знам силата на думите Ще кажат: Ах листенца стъпкани във вихъра на танца Но въпреки това човек с душа и суетни и с гръбнак ............................ Дълго многоточие. и една кървава точка накрая - там, където е сърцето му. Това е краят на самоубийството. Както пише в предсмъртното си писмо: "Не винете никого... аз нямам друг изход." Много поети се самоубиваха по същия начин в ония времена - "стъпвайки върху гърлото на своята песен", но малцина имаха мъжеството да сложат кървава точка на бавното си мъчително самоубийство. Както казва един друг поет: - Слава на героически замълчалите поети! СТЕФАН ЦАНЕВ