Тъмните векове на Византия (Културно-исторически очерци)

Продуктов номер: 9231
Изчерпана

Автор: Димитър Й. Димитров
Категория: Балканска история | Средновековна история
Издателство: Фабер
Състояние: Нова книга
256 страници
меки корици
Първо издание: 2005
Народност: българска

---

НЯКОЛКО УВОДНИ ДУМИ Понятието Тъмни векове се прилага за византийските VII и VIII век по аналогия със Западна Европа през ранното средновековие. Някои прилики действително съществуват - мащабните териториални промени, настаняването на нови "варварски" народи на бившите имперски територии, изменените параметри на градския и социален живот. За разлика от Западна Европа обаче, Византия запазва политическия континюитет и това е добре известен факт. Някои изследователи обявиха Тъмните векове за исторически мит.1 Други продължават да го поддържат, ръководени от своите възгледи или от инерцията. В настоящата книга аз ще се опитам да очертая основните насоки в политическото, стопанското, културното и религиозното развитие на византийското общество и държава през този период. В хода на изложението аз ще "отскачам" и до земите, които са били част от империята, но по стечение на обстоятелствата са попаднали под арабска, българска или някаква друга власт, ръководен от идеята, че поне за интересуващото ни време там продължават развитието си някои тенденции, заловени от преди. Дори в загубените за империята земи на Балканите, където ударът върху късноантичния политически и стопански модел е най-голям, се наблюдават явления, които не са съвсем несъпоставими с това, което става в останалите под византийска власт земи. Така понятието Византия ще придобие един по-общ стопански и културно-религиозен смисъл, който излиза извън тесните вече политически граници на империята. Изложението ми е построено в три глави. Първата е посветена на византийския седми век като преломно време с важни последствия за бъдещото развитие на Източното Средиземноморие и Източна Европа. Ще бъдат разгледани различни аспекти от политическия, стопанския и духовен живот, логиката на промените и техният характер. Някои обсъждани многократно проблеми, като появата на темите и темното устройство, аз само ще спомена с необходимите препратки в наличната литература, докато други въпроси ще бъдат обект на по-задълбочено изследване. Въпросите, на които ще се опитам да отговоря, са: как и защо се осъществяват мащабните обществени и политически промени в средиземноморския регион и евразийското пространство, какво остава след тях и каква оценка бихме могли да им дадем. Специално място отделям на промените в поселищния живот и демографската инфраструктура. В културното развитие през седми век също се наблюдават промени, свързани със все по-интегралното съчетание между античното наследство и библейско-християнските модели - Георги Пизидес е особено добър пример в това отношение. Намаляването на общия обем на литературната продукция е един от проблемите, на които ще обърна внимание. "Тъмният" седми век е изпълнен с личности и събития, които предопределят бъдещето на Византия - това е изводът, който се налага от само себе си. Втората глава е посветена на иконоборството. Моето мнение е, че след толкова страници, изписани по тази тема, след толкова опити за обобщение, на тази дискусия все още не е поставена точка. В изложението си ще се постарая да представя някои основни тези, да ги подложа на дискусия и да изложа някои свои мнения и заключения, стъпвайки на обемния, но не толкова лесен за "смилане" писмен материал. В третия дял от настоящата книга аз ще "отскоча" до Близкия Изток. Задачата, която си поставям, е да уверя читателя, че ако понятието Тъмни векове е опростенческо и трудно приложимо за Византия след седми век, в още по-малка степен то е адекватно за християнското население на Изток, чиято историческа съдба преминава през много възходи и падения от късната античност до наши дни. Египет и Южна Арабия ще бъдат моите примери - в първия случай става дума за източноримско (византийско) владение, попаднало под чужда власт след седми век, а във втория - за територии извън прекия контрол, но не и извън прекия интерес на Източната империя. Личните ми наблюдения върху слабо проучени или практически непроучвани паметници на късноантичната и средновековна християнска култура по тези места ще прибавят към изложението емоционалния заряд на очевидеца. Съзнавайки сложността на проблема, аз ще наблягам на тенденциите и нюансите и често пъти ще отбягвам категоричните заключения, които на този етап са ненавременни, а може да се окажат и невъзможни. С това свое изследване аз се стремя да поставям въпроси - на някои от тях че се опитам да дам отговор, в други отговорът ще бъде загатнат с хипотеза, а трети ще оставя отворени, като предизвикателство за всички, които се интересуват и занимават професионално с историята на късноантичния и ранносредновековен свят. Ясното поставяне на въпроса все пак преполовява пътя към отговора — ако той въобще е възможен, разбира се.