Успоредни живописи

Продуктов номер: 18616
Изчерпана

Автор: Плутарх
Категория: Балканска художествена литература
Издателство: Фондация За българска литература
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789546770554
342 страници
меки корици
Първо издание: 2009
Народност: старогръцка
Преводач: Драгомира Вълчева, Невена Панова, Доротея Табакова

---

Два велики града - Атина и Рим. Осем велики мъже - митични първооснователи (Тезей и Ромул), могъщи пълководци и държавници (Перикъл и Фабий Максим, Алкивиад и Кориолан), влиятелни оратори (Демостен и Цицерон). И мъдрият Плутарх, който изследва техните възходи и падения, за да завещае един неувяхващ наръчник на кандидатите за слава. Красивият авантюрист Алкивиад притежавал рядката способност да улавя в мрежите си хората, "изменяйки се по-внезапно, отколкото се мени хамелеонът. С тази разлика, че хамелеонът, както се твърди, все пак е неспособен да се оцветява в бяло, а пък Алкивиад с еднаква лекота успявал да се настройва и да се приспособява и към доброто, и към лошото. В Спарта упражнявал тялото си, водел скромен кивот и гледал навъсено, в Йония бил изнежен, сладострастен и безгрижен, в Тракия - ненадминат пияница, в Тесалия - ненадминат ездач." Кориолан, антиподът на Алкивиад, "си поставил за цел да надмине себе си по храброст. Стремял се постоянно към нови постижения, трупал подвиг след подвиг и плячка върху плячка. Обаче Корилоан "не знаел, че ако иска да се занимава с държавническа дейност и да общува с хората, би трябвало повече от всичко да избягва надменността, тази "спътница на самотата", както я нарича Платон, и да развие онази безропотност към злото, над която някои често се надсмиват. Винаги праволинеен и непреклонен, топ смятал, че победата и надмощието се постигат единствено и само с мъжество." Защо и любимецът на тълпата Алкивиад, и мразеният от народа Кориолан умират от насилствена смърт? Защо Демостен и Цицерон също стават жертви на насилие, въпреки че владеят словото, най-мощното оръжие? Как се случва така, че Перикъл и Фабий Максим доживяват до преклонна възраст и успяват да принесат огромна полза на страните си? Отговорите на тези и на много други въпроси се съдържат в "Успоредни животописи" на Плутарх - един от най-преиздаваните текстове на всички времена, "Библията на героите", по думите на Ралф Уолдо Емерсън. Плутарх, „Успоредни живописи” прев. Драгомира Вълчева, Невена Панова, Доротея Табакова; ред. Мирена Славова, Фондация за българска литература (колекция Архетип), С, 2008, 13 лв. Плутарх има сравнително дълга българска рецепция. Затова новият том с лекота се вмества в традицията на досегашните издания. Но не само ги допълва с още осем животописи, а и някак задава очакването, че в скоро време представянето ма биографичното съчинение ще бъде завършено и ще се появят и (поне) откъси от "Нравствени съчинения", другия голям корпус на Плутарх. В настоящото издание имаме една пъстра типажна подборка - виждаме както митическите Тезей и Ромул, така и ключови политически фигури (Алкивиад е достатъчен пример), а и личности, които сме свикнали да приемаме първо като интелектуалци, а после като политици -Демостен и Цицерон. Из „Литературен вестник”