Предлаганият на читателя сборник е посветен на 70-годишнината от смъртта на световноизвестния учен богослов Николай Никанорович Глубоковски (1863-1937). Сборникът е своеобразен знак на уважение,признателност и поклон пред живота и творчеството на проф.Глубоковски,засвидетелстван от генерации научни работници - българи и руснаци, богослови и историци - които от дистанцията на времето безпристрастно, коректно и научноотговорно оценяват делото на бележития учен. Реализирането на това начинание - издаването на сборник с материали в памет на проф. Глубоковски - е част от инициативата на Богословския факултет при СУ "Св. Климент Охридски", на секция "Богословски науки" към Съюза на учените в България, на Българска академия на науките и на Главно управление "Архиви" на Министерския съвет за юбилейно честване паметта на заслужилия професор. За дата на тържественото честване бе определен 20 март 2007 г. - два дни след кръглата 70-годишнина от кончината на проф. Н. Глубоковски. В своята програма честванията включваха: - тържествена панахида в памет на Н. Н.Глубоковски в столичния храм "Св. София"; - официално откриване на юбилейното честване в централната сграда на БАН и представяне на изложба, посветена на Н. Н. Глубоковски; - научна конференция, посветена на живота и делото на Н. Н. Глобуковски. Настоящият сборник дава възможност на по-широка аудитория от изследователи, студенти и любознателни читатели да се запознаят със сериозните и интересни научни доклади, представени на тази юбилейна конференция. Два от публикуваните тук доклади са резултат от съизследователския труд на двама руски църковни историци -А. К. Клементиев (Институт Истории, Российской Академии Наук, СПб) и Т. А. Богданова (Отдел Рукописей - Российской Национальной Библиотеки, СПб). И двата доклада -"Русское духовенство и судьба духовной школь! в переписке Н. Н. Глубоковского с В. В. Розановум" и "Педагогическая, научно-литературная и церковно-общественная деятельность профессора Н. Н. Глубоковского в Болгарском царстве" - провокират научния ни интерес с неизвестни или малко известни обстоятелства, свързани не само с живота и делото на Н. Н. Глубоковски, но и със събития, отнасящи се до важни и съдбоносни исторически моменти за богословската наука както в Русия след Октомврийската революция, така и с поставянето на началото на висшето богословско образование в България и неговото развитие до 1937 г, годината на смъртта на проф. Н. Глубоковски. Останалите три доклада, представени по време на Научната юбилейна конференция в памет на проф. Н. Глубоковски и публикувани тук, са научни изследвания на български богослови, преподаватели в Богословския факултет при СУ "Св. Климент Охридски". Това е същия факултет, в който руският учен богослов намира радушен прием от своите български колеги през 1923 г. и в който плодотворно работи и твори до последния си дъх. Обстоятелството, че и тримата български богослови работят в областта на библеистиката, в която приоритетно работи и проф. Н. Глубоковски, се отразява и в научния им интерес и изследователска мисъл по отношение на творчеството на техния именит предшественик. В по-голяма или в по-малка степен и трите научни доклада - на проф. Протопрезвитер д-р Николай Стефанов Шиваров ("Живата традиция в творчеството на заслужилия проф. д-р Н. Н. Глубоковски"), на проф. д-р Иван Желев Димитров ("Глубоковски "под черта") и на доц. д-р Емил Трайчев Стоянов ("Проф. Н. Н. Глубоковски - основоположник на Новозаветната библеистика в България") - обръщат специално внимание на отделни аспекти от библеистичното научно творчество на проф. Н. Глубоковски. Доколкото самата модерност наследява, създава и реализира множество научни богословски проекти (в това число и от областта на библеистиката), представените тук богословски доклади са истинско предизвикателство към съвременните поколения богослови: строгата научна интерпретация на авторите върху "Библеистиката на проф. Н. Глубоковски" би разширила значително границите на богословския им мироглед. Докладите на руските колеги се публикуват на руски език без редакторско участие в авторския текст. В процеса обаче на научна редакция и техническа подготовка за печат възникна необходимостта от намесата на съставителите и научния редактор на настоящия сборник, тъй като цитираните под линия литературни източници и архивни единици трябва да са разбираеми не само за руския, но и за българския читател. Поради това се наложи да се промени начинът на цитиране на някои архивни източници, възприет в Русия, като техните буквени заглавки от главни букви бяха заменени с малки.