БЕЗУМНОСТ
Беше лятното тихо мечтание
и далече, далече гореше
от едно непопито страдание
малка песен, която болеше.
Стар магьосник събирал пътеките
извървя на гората ми тайните,
а отгоре през облаци лекост
в мен гнездяха вълшебства незнайни.
Много вечери тичахме, тичахме
по ръба на заспало мълчание.
Аз привикнах от радост да сричам
всяко твое безумно желание.
И когато ме грабваха думите
в твои милващи, милващи устни
се откривах - безкрайна безумност
сред душата на макове пусти.