Идеята на Лудвиг Витгенщайн (1889-1951) за мистическото се формира в резултат на аналитични рефлексии върху границите на логическото и логическата форма. В нея не се съдържат мистически моменти в обичайния смисъл. Мистическото е метафора за жизнения свят в неговата тоталност. Тя обхваща понятия като етика, естетика, Бог, вечност, смърт, поля, състоянията на „бъдене щастлив или нещастен", пределното онтологическо чудене „че нещо е “ „метафизическия Аз”, „живеене в настоящето”, загадката „че светът е" и пр. Сферата на мистическото е достъпна за наблюдение косвено, по аналитичен път. Аналитичните операции над нея разкриват картата на екзистенциално-онтологическите й структури. Мрежата на основните екзистенциали характеризира живота на човешкото същество в неговата крайност. Оттук и проектът за една аналитика па мистическото. „Книгата на Стефан Попов е опит за интерпретация на прочутата идея на Витгенщайн за мистическото, Das Mystische, развита в неговите Дневници и в класическия Логико-философски трактат. Без съмнение това е една от редките цялостни интерпретации на тази противоречива, но централна тема във философията па 20 век." Агнес Хелър „Витгенщайн: Аналитика на мисленето е великолепна книга, донякъде неочаквана за онези, които четат Трактата преди всичко през традицията на аналитичната философия. Прочитът на Кантовия, трансцендентализъм: оттук идва и ударението, което той поставя върху съдбата на този трансцендентализъм през ХХ век - от освобождаването на неявните възможности, които той съдържа в себе си, до неговото разпадане. Затова и почеркът на Попов е не почерк на екзегет, а на философ, мислещ чрез Витгенщайн и предлагащ на читателя свои собствени и философски открития." Деян Деянов