Дано за дълго да остане тази тишина благословена край старото стрелбище в края на града - тук само младата трева във резедавата си униформа бди като несменяем караул... Но сякаш всичко е привидно, в близкия овраг все още се издига черната шперплатова мишена - о, какво предчувствие: това не е ли призрачна ключалка, в която някой ден Сатаната с кикот на побъркан там ще пъхне огнен ключ, за да ни отвори ръждивата врата на Ада...