Тази книга се ражда в Интернет – в един блог. Там тя изживява първия си живот – ден след ден, близо година. От дълбините на Интернет-пространството изплуват стотици съавтори – одобряват, критикуват, добавят, размишляват. Евгений Тодоров неочаквано се превръща в един от най-популярните блогъри – броячът на читателите показва цифра над 200 000. Настоящата книга едва ли би се превърнала в надгробен паметник над тези любопитни „записки по българския Преход“. По-вероятно е срещата с нея да провокира още хора да се включат със своите истории – блогът все още съществува и адресът му е www.zaprehoda.blog.bg. Кой е Евгений Тодоров? Пловдивчанин, роден в първата половина на миналия век. Журналист от крехка възраст, расте в йерархията на Пловдивския телевизионен център, печели една след друга телевизионни награди, прави филми… Докато през 1991 г. взема странното решение да скъса завинаги с досегашния си живот и да излезе на свободния пазар, за да срещне предизвикателствата на новото време. Пробва какво ли не – амбулантен търговец, продавач на хороскопи, бакалин, кръчмар. Много години не написва и един ред – ако не се смятат фактурите и сметките в бакалските тефтери. С приятели, повечето от които също са минали през телевизията, произвеждат горчица, плодови сокове, шоколадови вафли. Пробват се в хазарта и чейнчаджийството. Оцеляват в най-борческото време. След 15 години се връщат към телевизията – само че сега започват на един таван, от нулата. Уроците на всички тези „университети“, както би казал Горки, могат да се намерят в тази книга. И като се има предвид, че всички описани събития стават в един специален период, който свикнахме да наричаме „преход“, записките на Евгений Тодоров вероятно имат и някаква историческа стойност. Защото кой ли би описал изминалите 20 години от такава гледна точка? Здравко Гълъбов Евгений Тодоров, "Записки по българския преход... този скапан начин на живот", ИК "Жанет 45", Пл., 2009, цена 18.90 лв. Книгата събира между кориците си текстовете от едноименния блог на Евгений Тодоров, популярен телевизионен водещ и собственик на най-добрата пловдивска телевизия. Те се появяват там всяка седмица - от година насам - и представляват остроумна, жива, хаплива "хроника на някогашните дни" - и своеобразна енциклопедия на идиотщините, с които социализмът бе населил битието ни. Из „ Литературен вестник”