Тази книга е откровение за онова, което става във вътрешния свят на душата, търсеща ключа на човешката си мистерия, на нещата на живота и света. В нея говорят сърцето и Азът на героя, готов да прекоси света, да превъзмогне изпитания и грешки, да извърви най-трудните пътища, но да стигне до тясната врата, да я открехне, за да се докосне до истинската реалност, до другия живот - безсмъртния. Иван Симеонов е от последните ( а може би първите!) новоапостоли на вярата, надеждата и любовта. Много близък до идеята на християнския екзистенциализъм, до безнадеждността - вяра на Достоевски и Шестов, на Ясперс и Хайдегер, той успява да премине с вярата си отвъд техния страх от тази земя - и този живот. Книгите му са метафизическото пътуване на човека към себе си, в което той се докосва до красотата на вечната цялост, която сме изгубили. Истински духовен аристократ, Иван Симеонов тъче сънища с цветовете на вечността. Сред книгите му са: "Сезони на един живот"(поезия, 1991), "Орфей, Евредика и любовта" (драма, 1997), "Втора легенда за Великия Инквизитор" (поезия, 1998), "Любовта и Саломе" ( пиеса, 1998), "Видения в светлината" (поезия, 2000), "В светлината на последното слънце" (поезия, 2001), "В търсене на Бога" (поезия, 2003).