Поредица Ars Poetika ВРЕМЕ Е ДА ТРЪГНА Време е да тръгна, за да не пусна като фикус корени във мазната и рохкава земя. Аз чувам глозгането на термитите, лишаващи нозете ми от младостта им. Време е да тръгна, да застана със лице срещу страха на гарите, срещу извиващия се и бръснещ провинциалните перони вятър, срещу страха от заминаване без топла длан във мойта длан. 0, аз съм жаден, жаден за вода и за простор - от делвата на изгрев нов, огрян от слънцето, жадувам аз да пия; не ме отблъскват нито стаите хотелски, нито самотата гръмогласна в градовете многолюдни.