Разорението на тракийските българи през 1913 г.

Продуктов номер: 5360
Изчерпана

Автор: Любомир Милетич
Категория: България след Освобождението до 1944г.
Издателство: Български бестселър
Състояние: Нова книга
433 страници
твърди корици
Първо издание: 2003
Народност: българска

---

Фототипно издание Предисловие "Историята е учителка на живота" - тази римска максима е валидна и днес, оправдавайки правото на съществуване на самата история като дял от науката. Воден именно от това разбиране, ще се опитам в следващите редове да потърся вината на българските политици за голямата българска трагедия, разиграла се през лятото на 1913 г. в равнините на Източна и Беломорска Тракия, както и по хълмовете на Източните Родопи. Трагедия, довела не само до смъртта на десетки хиляди българи, но и до прогонването изцяло (поне досега) на българския етнически елемент от Източна Тракия с конфискация на имотите им, изчислени по тогавашния курс на долара на колосалната сума от 983 млн. долара (10 млрд. по днешния курс). Ще потърся вината на българските политици, защото съм от не твърде големия брой историци, които, преди да потърсят вината при балканските съседи "съюзници-разбойници", Русия или "Европа-блудница", я търсят преди всичко в собствения си политически елит. Това е нормалната логика - държавите и националните им интереси се защитават единствено от собствения политически елит. Чуждите политици - турски, сръбски, гръцки, румънски, руски, западноевропейски, както през 1913 г., така и днес се грижат за своите науки и държави. Ако светът се движеше от шумно рекламираните високи принципи, нямаше и днес да се опитват да ни затворят АЕЦ "Козлодуй" - случаят не е единственият, който мога да посоча. Не бива да виним и чуждите политици и най-вече турските за геноцида над българите в югоизточните ни земи. Те се грижеха за националните интереси на Османската империя и оформящата се вече турска нация и по един великолепен начин (от турска гледна точка) се възползваха от глупостта и късогледството на българските политици, поднесли им като на тепсия Източна Тракия на 16 юни 1913 г. 9 ноември 2003 г. Божидар Димитров