Съставители и предговор – Диана Иванова, Борис Делирадев Всеки от нас си има своя улица и всеки сам е най-добрият експерт по нея. В историите за улиците имаше някакъв магнетизъм, който ни държеше в състояние на превъзбуда понякога седмици наред. Научавахме неща за градовете, които никога не бяхме подозирали - като това, че циганките във Вършец познават улиците на града по-добре от всички останали, защото ги метат. Картата на България се променяше и в нея определени места придобиваха неочаквана плътност -Козлодуй ни стана симпатичен, защото хората бяха много откровени за града си; Копривщица ни натъжи, защото разбрахме, че там Голямата история е затиснала малките и че неуредици като лошата питейна вода така и не се решават, а децата имат проблеми със зъбите.. .- Да кажеш "това е моята улица" се оказа смело изречение. Диана Иванова Борис Делирадев Лично на мен тези истории ми говорят повече за страната, в която жи6ея, от течението на по-голямата част от българската преса за цяла година. За разлика от пресата, обаче, тези истории не крещят с цяло гърло; те говорят спокойно, понякога дори шепнат. Може би тъкмо това ме кара да искам да ги споделя с повече хора. Манол Пепков, издател, ИК Жанет 45 Историите от "Моята улица" са впечатляващи - храна за размисъл както за социолозите, така и за хората на изкуството. Списание "Highflights"