Романът „Éла и съдините“ е психологическа хроника на драмата, в която дъщерята усеща атавистичен порив да повтори свободния избор на майката. Но ужасът от лекотата, с която може да разкъса хармонията на детските си спомени, парализира волята й. Неразбулената тайна за взаимната търпимост/нетърпимост между световете на жената и майката открехва вратата за най-леко достъпното – никога да не стигнеш до възможността сам да понесеш сблъсъка на тези два свята. Невъзможно за обяснение, бягството на майката изглежда в очите на детето скъсване с естествения ход на живота. Ела разбира, че оставайки в реалния свят, тя няма сили, а и възможност, да отмъсти. Отнетото й правото на избор в един естествен свят, я лишава завинаги от достоен изход... За нея всеки пълноценен миг заслужава осъдителната оценка на протичащото време. И тя се завръща там, където ще търси истината за чуждия живот, след като не е открила същността на собствения – на мястото на „престъплението“. Била е свидетел, после жертва и като не стига по-далеч, чрез възпроизвеждане на историята иска да се върне в по-удобната поза на свидетел. Стефан Бакърджиев