47 по Гринуич

Продуктов номер: 24096
Изчерпана

Автор: Максим Минчев
Категория: Българска съвременна проза
Издателство: Български писател
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789544438609
232 страници
меки корици
Първо издание: първо издание, 2010 год.
Народност: българска

---

Идеологията на „47 по Гринуич" може да бъде наречена модерен хедонизъм, който съчетава насладата на сетивата с насладата на знаенето. Впрочем, и повече от това - разказите на Минчев подсказват, че всъщност става дума за една и съща наслада, че няма как да усетиш вкуса на храната, еротиката на тялото или красотата на усилието, ако поне подсъзнателно не разчиташ културни кодове в тях. И той го прави леко, артистично, някак между другото: географията неусетно се е оказала история, историята - предчувствие...

Греди Асса е художникът в нашето изкуство, който най-ярко изобразява пространства-състояния. Дава шанс на това, което е около него, да стане част от него и чак тогава ни го показва.
Георги Лозанов

Познавам Максим Минчев още от миналия век. Тогава бе по-строен (и в двата смисъла и с двете ударения на тази дума). Но още от тогава бе ясно, че ще задмине Магелан и Васко да Гама по километри пътешествия. В това му приключение има толкова усмихната любознателност, откровена доброта и подкупваща толерантност, че страниците му за света създават у нас, читателите, порив за живеене във времената на голямата духовна криза. Колкото до „близнакуването" му с Греди Асса, то не е само цветово или конструктивно, най-симпатично е „намигването". И ти, читателю, няма да съжаляваш ако седнеш на седалката зад тях...
Николай Петев

„Максим Минчев ми показа най-прекия път за Индия" (Марко Поло)
„Когато се запознахме с Максим Минчев, той вече бе открил почти всичко, без Америка" (Христофор Колумб).

„Подводните приключения на Максим Минчев ме провокираха да напиша романите за капитан Иемо" (Жул Верн)

„За да родя Винету, не ми се наложи да пресичам океана - бяха ми достатъчни разказите на Максим Минчев" (Карл Май)
„Благодарение на рецептите в пътеписите на Максим Минчев не станах човекоядец" (Миклухо Маклай)