В условията на постоянно финансиране, обществен интерес, престиж и растящата роля на спортните медии, футболът безспорно остава най-популярния спорт.
Мислейки за неговото бъдеще ФИФА, УЕФА, националните федерации и футболните клубове засилват интереса към неговата история с надеждата да съчетаят футболните идеали със съвремието.
В този процес със своята 90-годишна история и принос към българския футбол, както и с участието на футболисти от "Добруджа" в клубове на Европа и нейните първенства, участва и град Добрич.
Книгата, която събрах, подредих и написах по този повод, има енциклопедичен характер. Проследени са етапите и най-значимите футболни постижения, вървели ръка за ръка с обществено-политическите превратности, неведнъж обръщали живота на населението на Южна Добруджа и Добрич.
Като съвременник и участник в някои от процесите, през последните 40 години успях да събера факти и ценни писмени сведения не само за футбола. Заключението е, че историята на града е по домовете на хората.
В документите, въпреки идеологическите нюанси, все още живите по време на теоретична конференция през 1967 г. основоположници на спорта и футбола са оставили на поколенията една богата и достоверна фактология. Описани са интересни примери на любов към футбола, като този с добричкия пекар Стефан Николов Жечев, пътувал два дни пеша през 1935 г. до София, за да гледа балканското първенство, спечелено за втори път от България. Футболният дневник на ДФС "Добруджа", воден от 1959 до 1979 г., е друг ценен документ.
Благотворни се оказаха контактите ми с някои авторитетни футболни личности, между които обявения за съдия № 1 на XX век Димитър Руменчев, големият приятел на футбола в Добрич Тодор Диев — капитан на националния през 60-те години на м.в., Стоян Орманджиев /баща/, деятели на БФС, които дадоха обективни оценки и съдействаха за достъпа до необходимата документация. На местно ниво за отбелязване е идейната подкрепа на футболисти и деятели от Добрич, историци, краеведи и журналисти.
Книгата е селектирана измежду 900 работни страници, интервюта и документи. Приблизително толкова са и фотографиите. Обхваща два периода — от 1919 до 1940 г. и след възвръщането на Южна Добруджа на България. Описва и дава представа за различни футболни култури, което я зарежда с голяма доза емоционалност, поставяща условна граница между тях, но пък запазва обаянието им.