Тази книга наистина е изживяна, но и успява да запази (или създаде в себе си, за себе си) необходимата дистанция от изживяването, за да се превърне в забележима литература, различима поезия. Тази книга е малка по брой страници, но успява да оживее, стъпка по стъпка, огромния обем на пространството дефинирано между началното гледам детето/ подрежда трохите по масата виж цвете виж слънце слага трохите в ръката си ръката си в ръката ми и финалното да слушам камбаната отвътре кой излиза от кораба последен.