ПО СТЪЛБАТА ОТ СВЕТЛИНА Орелът плавно — кръг след кръг — върти, навива пак пружината на вечния невидим часовник... Грее — синя — бездната от зейнали врати, но как, но как от вечността да си отидем? За всички тук е вечността: с крила премазани — под камъка сизифов да подлагат мълком рамо! И ти, къде ще стигнеш ти по хлъзгавите стъпала от светлина?... В нощта — руините от черен мрамор, затрупали най-светлите души... Звездите — стонове кървяща избили през разтрози и пролуки — стигат за Всемир... Но в гаснещото и каква утеха е, че утре — за кой ли път! — ще се развидели, щом вечността се храни само с време? Сплескана, земята — гранива палачинка — ще увисне в пустотата: като часовник на Дали. Стихозбирката е на български и руски езици.