В монографията се предлага описание на съществуващите в съвременния български език доказателства за проява на връзката между акцент и семантика на морфологично, лексикално и синтактично равнище. Разглеждат се теоретически възможните и практически реализираните в речта модели на свързване между структурни елементи с различна акцента сила. Наблюдават се възможностите на коренните, суфиксните и префиксните морфеми при разпределението на акцентните признаци в границите на думата, съответно коментира се тяхната конкретна реализация, определена от собственото им значение и от ролята им при изграждането на лексикалната семантика в различните случаи. На изреченско равнище се предлагат наблюдения върху поведението на предлозите, съюзите, частиците, междуметията и думите с две ударения, мотивирано от спецификата на съществуващите в семантичната структура на конкретното изречение отношения на съпоставяне, противопоставяне, подчинение и др. Изследването е предназначено за специалисти по съвременен български език и за студенти филолози.