АКО ТЕ НЯМА Душата ми, невинна, страда потисната и угнетена от този пристъп без пощада на леденото адско време. Ала и в бездната на мрака се рее там една светулка. Сърцето плахо сгрява и още кара го да тупка. Искрица жива е? Не знам, но тя в гърдите пламък съживява и стопля изоставения храм. Ако те няма! Ах, ако те няма!...