Акустика

Продуктов номер: 5800
Изчерпана

Автор: Пенка Кръстева
Категория: Българска съвременна поезия
Издателство: Карина М
Състояние: Нова книга
31 страници
меки корици
Първо издание: 2003
Народност: българска

---

Всеки има своя избор. Всеки има своя път. Лек и труден, весел и тъжен, зъл и добър, дълъг и кратък. Да избереш да си различен, да избереш да си свободен по свой начин, да вървиш по своята пътека, загърбил норми и условности, морал и законност е нелеко. Това избра Андреас, Андрей, Андро. Избра да бъде човек неподчинителен и неподчинен, неустановен, непостоянен, нетипичен. Избра да упражни правото си да е свободен в едно псевдосоциално социо. Да е свободен в духовността и битието - и в изобразяването му . Трудно е да разсъждаваш и представяш някого. Трудно е да даваш оценка на онова, което е оставил след себе си. Още по-трудно е, когато познаваш човека. Аз познавах юношата, младежа, мъжа Андрей. Познавах гимназиста, неприетия в Художествената академия скулптор, завършилия и непрактикуващ духовник, бащата на Ада, сина на Пенка Кръстева. Чувах гръцката тъга в силно звучащата музика, чувах шумните изяви на младостта, неукротимостта в споровете, тънката струя на леещото се вино. Виждах красивото му, мъжествено, с чувствени устни лице. Виждах го весел и мрачен, отчаян и самоуверен, нежен и груб. Общуването ми бе с близостта и невинната самоуверереност на "аз го познавах". Сега се питам не само за Андреас, а за много човеци, пресекли моя път, крачили редом с мен, постояли за малко под житейските сенки - познавах ли ги, познавам ли ги? Андрей ме повика с дъха си, с последния си дъх в едно ноемврийски утро. Помислих - отива си, отива си, отива си... И в мен се обади извечния смут, извечното преклонение на човека пред раждането и смъртта. Успях ли да се сбогувам? Не, не в общоприетия смисъл. Не успях да кажа онова, което мисля и чувствам. Затова, сега, с тези думи се сбогувам и едновременно казвам "добре дошъл". Пред вас са скулптурите на Андреас Гулямджис и стиховете на майка му, Пенка Кръстева. Аз ги приемам за едно цяло. А вие? Люба Александрова