Двуезично издание на български и английски език.
Акварелите на Любен Зидаров са своеобразни иронично-лирични пластически въздишки. Изкушаваме се да ги сравним с кратките музикални форми - с импромптю-то, импресията, ноктюрното. Любен Зидаров е майстор на фрагмента. Той жадува именно чрез единичното да разбули цялото, чрез едно-единствено прелестно насекомо да ни покаже богатството на природната хармония; чрез изоставената на пустия плаж лодка да открехне пред нас прозорците към страданието, носталгията, милосърдието, спомена; чрез самотната вишка на фона на мъртвовълнуващото се море да ни подтикне да се вглъбим в свръхекзистенциални въпроси - за смисъла на човешкия живот, за главното предназначение на индивида и неговата социална свръхзадача.
Мечтателят Зидаров размишлява в багри и звукове. Неговите акварели приличат на своеобразна безмълвна звукова палитра. От тях блика и крещи неукротимата жизненост на Естеството, поразява ни пълнокръвието на усещанията, почти сензитивното осъзнаване на микрокосмоса на човека и природата.
The aquarelles of Lyuben Zidarov are a very special lyrically-ironic kind of visual artistic sighs. I am tempted to compare them to some of the shortest musical forms: the impromptu, the impression, the nocturne. This artist is also a master of detail. His goal is to disclose the whole by using only a small fragment of it. To show the endless opulence and harmony of nature by depicting a fascinating tiny insect; to set ajar the window of pain, nostalgia and compassion by finding a decrepit boat stranded on a deserted coast; to delve into the over-existential revelations of the meaning of life and the social mission of human existence by contemplation a lone watchtower against the backdrop of a ground-swell sea.
The artist is a dreamer thinking in terms of colors and sounds. His watercolours resemble a peculiar sonic palette emitting in silent calls and cries of the untamable vitality of being, the overwhelming vigour of the senses and the sensuous cognition of micro-cosmos that is bringing man and nature together.
Lyuben Zidarov is manifesting himself as a poetic mocking bird who is conceptually rethinking his philosophical dreams and fantasies, enriching the harmless jokes of his images with love and having the romantic dreams they draw blown up by the destructive grotesque of his irony.