Замъглени са пулсиращите погледи от дъха на доверителните шепоти, издълбана е резката сред забързаните вежди, стоят въздишки неотчетени, стои омраза недочетена. Има ги изходени полетата, има ги краката недотичали, изрязаните от забрани нокти, налетелите от ревност лакти, и мъничко пълзящо извинение, и мъничко сълзящо съжаление. Има ги отписани надеждите, има ги преправени мечтите, има я нахлупената шапка, има ме и мен самия.