За Павликени и региона са издадени няколко сборника със статии, третиращи различни проблеми от историята и културата на този регион, както и отделни монографии (Русанов, Ванев 1940; Павликени и Павли-кенския край 1977; Йовков 1991; Иванова-Чавдарова 1996; Павликени в миналото 1998; Цонева 1999 и др.). Във всички тях в по-кратък или по-обширен вид е отделено внимание и на селища, вили и находки от римската епоха, откривани при изкопни, мелиоративни, стопански, строителни или други дейности, както и единични случайно намерени паметници. Тук не бива да се отминава и изследването на Ст. Стефанов (Стефанов 1956), в което са включени и старини от някои селища, които са разположени на север от р. Росица. Във връзка с попълването на Археологическата карта на България през годините археолозите от музея във Велико Търново също многократно посещават отделни обекти или реагират на сигнали на граждани, в резултат на което е събрана информация, даваща различни сведения и позволяваща да се направят определени изводи. По-долу ще се постарая да изложа в кратък вид известните до настоящия момент данни за обекти и находки от римската епоха, открити в самия град или в неговата близка околност, защото те в голяма степен имат отношение към възникването и съществуването на комплекса в м. Върбовски ливади, който е основната цел на настоящето изследване. Част от тях са систематизирани в две статии на Б. Султов, но не е имал за цел конкретното представяне на всички паметници от античността с местопроизход Павликени. В едната по-скоро прави обзор на данните за региона през античността, в който са включени и землищата на много други села (Султов 1977, 11-62), а в другата представя резултатите от свои спасителни проучвания в северната част на съвременния град (Султов 1962, 7-20).