Апология на литературната история

Продуктов номер: 24773
Изчерпана

Автор: Михаил Неделчев
Категория: Езикознание, лингвистика, семиотика, филология
Издателство: Нов български университет
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789545356551
64 страници
меки корици
Първо издание: първо издание, 2011 год.
Народност: българска

---

Моята апология на литературната история би могла да отговори по-точно на едно от значенията на думата и да се превърне в защита на литературната история пред съда на съвременната обща хуманитаристика, която често-често изрича в ново време твърдения за невалидността на тази научна дисциплина. И нотки на такава защита ще прозвучат в това слово. Но аз предпочитам да мисля апологията по-скоро като една възможност да направя сега една възхвала на нашата професия, на самото практикуване, на пребиваването в литературната история. Предпочитам и това тържествено слово да бъде пределно лично, за да мога да изразя щастието да усещаш как вътре в теб протича историята, щастието да свидетелствуваш за историята. Самият жанр на апологията предполага използването на лична интонация.
Историците на общосоциалното и на политическото сякаш нямат притеснения да правят подобни апологии. За изминалия двадесети век създаването им дори се превръща в традиция.
Какво, липсата на самочувствие или усещането за ненапълна обособеност на заниманието ли пречи на литературните историци да имат своите? Е, нека сега преодолеем тези задръжки.
Разбира се, нормално е за един литературен историк да започне своята апология с един преглед /макар и съвсем кратък в случая/ на съществуващите апологии на историята – та те по същество са по-скоро явления на литературата, отколкото на някаква систематична наука. Няма да разширявам обхвата на обглежданите творби – както тематично, така и по време. Няма да се връщам например към Платоновата Апология на Сократ. Ще възхваля именно така масирано явяващите се апологии на историята около средата на миналия век – така близки по патоса си, независимо каква точно е по-конкретно жанровата им форма.
Но нека преди това си отговорим на още един въпрос: а защо точно историята, а не някакви други науки – например социологията или антропологията, предизвиква своите апологии?
Отговорът ще бъде съвсем прост. Защото точно историята дава на носителя си едно съвсем специфично усещане за щастие. Ние говорим отново и отново, че литературата ни прави множествени хора, че ни дава възможност да изживяваме множество съдби, че чрез нея можем да пребиваваме в различни светове. В различни форми и с различна интензивност нещо подобно ни дава и историята. При преживяване на/пребиваването в историята удивителното е непрекъснатостта на предоставянето на тези светове, самото усещане за процесуалност, за сплитане на историческите редове, за получените гледки на разцвет и разпад на тези светове, за явяването и изчезването на личностите. Тук не говоря за встрастените читатели на исторически съчинения и дори за професионално занимаващите се с история. Думата ми е за притежаващите и разполагащите с историята, за тези, в чиито уши непрестанно свисти вятърът на историческите времена. Това не е цялата професионална общност на историците. Тези, за които говоря са малцина. Независимо дали пишат в момента някакво историографско съчинение или подготвят необходимата фактология, независимо дори дали в момента са професионално практикуващи, тези малцина просто живеят в историята, тя ги преизпълва, те я мечтаят и тя за тях е точно толкова актуална и видима, колкото и настоящето им.
Михаил Неделчев