Арете-логия, кн.4 – Арете: Управление на държавността и сигурността

Продуктов номер: 17173
Изчерпана

Автор: Димитър Христов Иванов
Категория: Актуални политически анализи | Икономическа литература
Издателство: БАН Марин Дринов
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789543223213
446 страници
твърди корици
Първо издание: 2008
Народност: българска

---

Арете може да се открие в различни източници от Древността като термин, произлизащ от трако-елинския бог на войната Арес. С него днес се обобщава човешката добродетелност, осъзнавана като активно градивно поведение - индивидуално и групово - в продължение на трите хилядолетия на цивилизацията в Югоизточна Европа. Сред най-важните качества, които отличават личност и социална група с поведение Арете, са такива, които имат пряко отношение към изграждането и укрепването на държавата и държавността: вяра, разум, воля, патриотизъм, храброст, саможертва, трудолюбие, творчество, последователност, състрадание, солидарност. Тъй като във фолклорната старина на Елада и Тракия Арес освен бог е и горд владетел, смел воин и трудолюбив стопанин, той въплъщава идеала за свободен гражданин и защитник на родината. Оттук и заключението, че Арете включва историко-психологическата приемственост на достойнства, които (със съответната мотивация за уравновесеност между тяло и дух) могат да бъдат и етико-педагогически възпитавани. Т.е., теорията Арете, разработена в едно обхватно изследване, е интердисциплинарна научна теза, която има проявление в различни сфери на живота, като по отношение на изграждането и защитата на българската държава тя е призвана да обучава и възпитава (в продължение на векове) ценностна система за индивидуално и групово полезно поведение по линията „семейство-собственост-държава". Според основния труд за Арете системата от добродетели се структурира в пет лъча - направления, събрани в „Звездата Арете-Вяра-Власт-Бран-Труд-Любов със съответстващите им персонификации: Бог-Цар-Воин-Стопанин-МъЖ. Те намират своето приложение в държавното строителство чрез непрекъсваемата връзка между историческите реалности на сменящите се епохи в европейската история. Най-общо тези епохи са езичеството на древността, християнството на Средновековието и идеологиите/политическите доктрини на Новото време.