Отец Викторен Галабер, Асомпсионист, прекарва над 20 години (1862-85) в България. Неговият Дневник е свидетелство за време, което на моменти удибително напомня днешното. Изданието е двуезично не само защото това е перфектният начин за превеждане на документи за миналото, а и защото днес България е член на Франкофонията и защото за нейното франкофонизиране голямо и непреходно значение имат тъкмо Асомпсионистите.