Както в първия том с британска дипломатическа кореспонденция, основните документи са от Архива на британското министерство на външните работи, фондовете „Политическа кореспонденция" и „Поверителна преписка". Това са доклади и телеграми на британските дипломатически представители и военни аташета в България за проведени разговори с цар Борис III. Включени са и свидетелства от хора, които са уведомявали британските служби за контактите или впечатленията си от царя. Писани са в София, Лондон, Белград, Атина, Анкара, Букурещ, Париж, Рим, Берлин и др. Публикуваните документи предоставят възможността да се повдигне донякъде завесата, зад която тече личният живот на монарха и взаимоотношенията му с най-близките царица Йоанна, сестрите му принцесите Евдокия и Надежда и баща му цар Фердинанд. Свое място имат и материалите за връзките му с политическия и военен елит на България, както и с останалите балкански монарси и управляващите в Турция. Макар и не задълго цар Борис III успява да влезе в „голямата европейска политическа игра", наред с Чембърлейн, Даладие, Хитлер и Мусолини.