Арменска литература V-ХVIII век. История и христоматия

Продуктов номер: 5647
Изчерпана

Автор: Арманд Басмаджиян
Категория: Литературна критика | Художествена литература от Азия, Африка и Австралия
Издателство: ЕТ Томас Басмаджиян
Състояние: Нова книга
511 страници
меки корици
Първо издание: 2001
Народност: арменска
Преводач: Арманд Басмаджиян

---

Днес, в края на XX в., ни призовават да забравим всичко онова, което са преживели предците ни. В интерес на истината, страданията не могат да бъдат забравени. Могат да бъдат опростени, но забравени... Когато в паметта изплуват разказите на дядо ми, когато си спомням прегръдките и обичта на осиновената сестра на моята вуйна, изгубила в щастливите години на детството пред очите си Всички близки по Време на трагичния геноцид, когато през Вековете до нас достигат плача и страданието, документирани от книгите и снимките, е трудно да забравиш. Очите на истината не могат да бъдат завързани, ушите не могат да бъдат запушени. Единствено покаянието е в състояние да заглуши болката. За да не се повтаря трагедията. Това може да прозвучи патетично и да не е характерно за сериозно изследване, но и двата клона на моя род Водят началото си от тези територии - от Сивас или Себастия, през Истанбул и Кайро до София, и от Ани, през Крим и Румъния до Свищов. А ако един изгнаник — бантухд (пандухт) — каква тъжна и красива дума имат за тези хора арменците, не знае къде са били корените му, то за какво е живял? На българския читател, уверен съм, много от имената, за които ще стане дума по-нататък, ще са непознати. Някои от тях ще бъдат трудни за произнасяне, но онова, което ще научи след като затвори последната страница на книгата, ще е един нов свят — вече познат и по-близък, а заради това си струва малкото усилие. Тези записки са събирани като отделни статии в продължение на повече от десет години и поради това в тях има известни повторения, там където не беше възможно да се избегнат. Освен това, ще срещнете всяко име в два варианта — единият е според произношението на западните арменци, които живеят в България и извън територията на днешна Армения, а в скоби е същото име според, така да го наречем, източния диалект, употребяван на територията на арменската държава и в преводите на книгите на руски език. Тук бих искал искрено да благодаря на моите редактори и консултанти Хайгарам Пилигян, Зари Танкаранян и Пол Боварян за тяхната безкористна и искрена помощ.