Книгата е първо по рода си изследване за универсализма в Българското възраждане, базирано върху историко-филологическите списания от епохата. Трудът допринася за стабилизиране на представата за понятието "универсализъм", което не подлежи на еднозначно дефиниране. Авторката извежда на преден план тази особеност на явлението, представяща го като познание за света в неговото многообразие, за Вселената, човека, човешката душа... За първи път тук се прави анализ на българския възрожденски печат с оглед приноса му за утвърждаване на античността като аспект на универсализма, което дава нов поглед върху епохата. Привлечен и осмислен е огромен по количество материал, въз основа на който се допълват представите за приемствеността и непрекъснатостта на универсалната идея като една от най-интересните в историята на човешката култура. Книгата ще бъде полезна за широк кръг читатели - литератори, журналисти, филолози, историци, студенти.