Атлантида
Морето неземно във светла Луна
когато отново се раждат звездите
и морската пяна от синя вода
разпръсква жестоко и бавно вълните.
Събуден от бурята вечна и зла
когато във мрака изгарят мъглите
бездънна е морската синя вода
където потъват нелепо душите.
Безкрая изчезнал във водната шир
изпраща ми приказни странни посоки
морето неземно във грохотен пир
изпива безкрайно на капките сока.
И вечно във синята странна вода
делфини копнеят за пътища снежни
разпръсква се вечната бяла вълна
и падат отгоре капките нежни.
Тогава над белите облаци спят
замръкнали неми безцелни пътеки
и странни създания в синият свят
изчезват във времето тленни навеки.
И старият свят от небето отпива
бездънните сокове в странни мъгли
тогава в съня се роди Атлантида
забравена в сините морски вълни.