С този том на Атлас на българската литература (1740-1877) проектът „Атлас на българската литература - последно четвърт хилядолетие", започнат преди десет години, завършва. Идеята бе в поредица от томове да се обхване процесът на ставането на българската литература в целия й новобългарски период от появата на „История славяноболгарская" до днес - 2012 годинар т.е. 250 години история. Административни и финансови спънки, както и пълната незаинтересованост на литературните институции, наложиха проектът да завърши не до 2012, а до 1989 година. Затова пък отнесохме началото към другата знакова книга на Българското възраждане и на цялата новобългарска култура „Стематография" на Христофор Жефарович (1741). Така по стечение на обстоятелствата Атласът изпълни своето четвъртхилядолетие и без антиисторичния период 1989-2012, който трябваше да обхване последните 22 години. В този си вид първият „Атлас на българската литература" в томове доби следния вид:
Атлас на българската литература - (1740-1877) Атлас на българската литература - (1878-1914) Атлас на българската литература - (1915- 1944) Атлас на българската литература - (1944-1968) Атлас на българската литература - (1969-1989) в две части:
(1969-1979) и (1979-1989).
Така опрян на представителни извадки от библиографията (пълна за Възраждането и изборна за останалите периоди), на оперативната критическа рецепция, пълната библиография на новите периодични издания, както и на обзорни статии за авторите и обзори за важните културни и обществени събития, Атласът остава с отворена структура, която може да се продължава и допълва в годините, ако бъдещите поколения литратуроведи се убедят в качествата му на антологично и енциклопедично пособие.
Това изчерпва и най-важната цел на създаването му - литературата в собственото си лоно, каквато е, когато се поражда.