Най-напред: защо е необходимо да пиша цяла страница за този роман? Нали трябва да пестим хартията и да пазим екваториалните гори? Не бих ли могъл да проявя лаконичността на Йордан Ефтимов и да обобщя: "Първият български роман с описание на групов секс"? Работата е там, че когато човек се обиди, обикновено приказва повече. Започвам с това твърдение: последният роман на Виктор Пасков "Аутопсия на една любов" е обида. Обида е за своите читатели, обида е за онези, които следят и обичат творчеството на Пасков, обида е - или поне би трябвало да бъде - за собствения си автор; обида е изобщо за литературното поле, макар че някои от причините за тази обида трябва да търсим извън Пасков и по-скоро в същото това литературно поле. Ангел Игов "Аутопсия на една обида", в.Култура , брой 32, 22 септември 2006