Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог

Продуктов номер: 22814
Изчерпана

Автор: Етгар Керет
Категория: Художествена литература от Азия, Африка и Австралия
Издателство: Жанет 45
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789544916459
200 страници
меки корици
Първо издание: 2010
Народност: израелска
Преводач: Милена Варзоновцева

---

"Керет може да направи повече с шест абзаца, отколкото повечето автори с 600 страници." Кайл Смит, Observer Етгар Керет, най-четеният автор в израелските затвори и най-краденият автор в израелските книжарници, пише разкази – пет сборника за последните 18 години (публикувани също в The New York Times, Le Monde, The Guardian и др.), преиздавани многократно в Израел, превеждани в различни рекомпилации на над 30 езика и екранизирани в над 40 късометражни филма. Керет преподава в университета "Бен Гурион", събира международни отличия и критики, живее в Тел Авив със сина си Лев ("като Толстой, пък и на иврит това значи сърце") и жена си Шира Гефен (с нея през 2007 г. спечелиха в Кан "Златна камера" за дебютен пълнометражен филм с техния "Медуза"). В "Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог", първата книга на Етгар Керет на български, са включени дебютният му ("Тръби", 1992) и третият му сборник с разкази ("Щастливите лагерници на Кнелер", 1998). Повестта "Щастливите лагерници на Кнелер", която е и най-дългото произведение на автора, е в основата на пълнометражния филм Wristcutters (2006) на режисьора Горан Дукич с Том Уейтс в ролята на Кнелер и музиката на Гогол бордело за фон, както и на култовия комикс "Пицария Камикадзе". Етгар Керет бе така любезен да напише специален предговор за българското си издание, който имате привилегията да го прочетете (в превод от иврит на Жозеф Бенатов) в деня на появата на книжното тяло на българския пазар. Част от поредицата „Кратки разкази завинаги" на ИК „Жанет 45" под редакцията на Нева Мичева, сборникът разкази принадлежи на изключителния разказвач на истории - израелския писател Етгар Керет, чийто дебют в България стартира тези дни. Салман Рушди го определя като „гласът на следващото поколение", но не е изключено да се окаже, че Керет е гласът на онези невидими социални общности на всяко поколение, чиято свръхчувствителност към низостта и възвисяването крепи на раменете си Земята. Из “Литературен вестник”