АВТОПОРТРЕТ СЪС СВЕТКАВИЦИ Защото свикнах да рисувам с въглени изнервената си глава под дрезгавия блясък на светкавици, сега се разпродавам на автопортрети - портретче тук, портретче там. Поетче тук. Поетче там. Красивичко. И умничко. За показ. А в нощите, когато Бог разтърсваше разтресен от мигрена череп, не помните ли колко ви крещях - купете си измислените ми слънца, купете си измислените ми слънца, заради вас съм ги изтръгвал с безнадежден форцепс от тъмните утроби на Вселената, прехвърлял съм ви ги по фосфорните гърбове на рибите през синкавите синори на хоризонтите - за да ви милват, ако няма кой. О, колко страшно е, че няма кой да ни помилва с топлите си длани. И няма кой пияния художник да нахрани. На жежката му гръд да тури лед. Купете си един автопортрет. Рисунка с въглен. Умира ли поет, в небето ангелите бият барабани.