ГОТИКА НА МРАКА
Сенките мълчат -
до черно преповторени
на всеки
дневен повод,
на всяка двуизмерност.
А, всъщност,
те са нощното ми
истинско говорене.
И истинската моя черност.
И гледаме се
в упор -
еднакъв ни е ръста.
И май -
с живота мой -
познахме се, така че,
забравили кръвта си -
яростна и гъста,
над вените си тъмни
стоим и плачем.