Балканската линия

Продуктов номер: 17695
Изчерпана

Автор: Йордан Атанасов
Категория: Българска съвременна поезия
Издателство: Домино
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789549207460
80 страници
меки корици
Първо издание: 2009
Народност: българска

---

БАЛКАНСКАТА ЛИНИЯ Пътувай и радвай Балканската линия. Тя иска да бъде ухажвана. Тя е столетница - виж я, стоте е надминала. И с духа си железен Балкана е смаяла. … Втурва се бързия влак и аха да повярваш, че бърз е, но още към Змейово - Змей ли го дърпа за опашката или е много товара му, та прохърква отвреме-навреме на първа. Май нещо наистина пречи. История, позната отколе - да бавим нещата… Нека да тръгнем отново от Стара Загора на север - да влезем в Балкана, в недрата му. Може случайно вчера да се е забавил, или по някаква нашенска стара инерция, знае: ще го чакат други влакове в гарите. Но и липса на мощ е възможната версия … Днес презбалканския с два електровоза е - застраховка, че ще движи по график. Но ето: пак се бави и пак се изложи. Има ли, питам се, други причини или гафове. Колективни, както и преди се казваха. Я траверс е пропаднал, я болт се развил, или планината от своята пазва е тръснала камък, той пък - пътя е наранил. Транспортен гръбнак на България влака е. От най-южната точка Подкова той тръгва до моста на Дунав с копитата чатка… Железен гръбнак, но и той се огъва? Много буквички с Р-ъта откъРтва Балкана: Радунци, КРъстец, Райковци, ТРявна… Много на контРа сме, уж тъРсим пРомяна, а още от туРско я каРаме агаля и плавно. Бавен е влака, това ми предлага възможност да видя по-ясно, по-близо природата-майка. Как изглежда след лятото нейната кожа: треви, папрати, дъбове, борове, габъри… След Дъбово октомври нашарил е горите. Уви, туй е белег от летни пожари. Изгорен е отляво планинския склон и си представям как е пържил огънят клоните. Как са страдали и дали са избягали калинки, щурчета, лисици и вълци… Душите им как ли са плакали, хълцали… И дали ще се върне живота тук някога? Изплува Радунци, където набързо ще слезе нощната смяна и докторите за санаториума. Нагоре е тихо, няма ги хайдушките песни. Един певец е само вятърът във боровете. Кръстец, завои следват - плавни, криви, поклащат вагоните, скърцат им осите. Самотни в купетата стоим мълчаливи. Нощ е. И бухали бухат надолу в усоите. Хвърлят искри нажежени във мрака калотките - челюсти стягащи с яд колелата. Въртят се кълбета огньове под влака, чугунът стоманата трие. Но влакът стрела е... На елхи осветени приличат ми гарите. Само спирачките стряскат планинския скат. Но мене ме стряскат олющени сградите стари, те сякаш за милост крещят. Без глас със разбити уста и пробити очи са. И молят пощада от хората, имащи власт… Но кога ли сме имали властници читави? И кой се е вслушвал в народния глас… Минава време този текст все препрочитам. Няма промяна на яве: отглас, никакъв глас! Но ти не тъгувай, поете-всезнайко… Разбрал си, че влакът е твоят избраник. Отпусни се. Дори да ругаеш безкрайно на властта не й пука - тя все е нахранена. … Пътувай и радвай Балканската линия, Тя иска да бъде ухажвана. Тя е столетница - виж я, стоте е надминала. Но с песен желязна Балкана омайва… Започват тунелите къси и дълги и гледаме пак за светлина във тунела. Много години живеем със навици вълчи. Все тъмнина в тъмнината. И скърцащи челюсти.