Белите полета в българската културна памет

Продуктов номер: 22276
Изчерпана

Автор: Веселина Вачкова
Категория: Българско Средновековие
Издателство: Военно издателство
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789545094385
384 страници
меки корици
Първо издание: 2010
Народност: българска

---

СЪДЪРЖАНИЕ Дискомфортът на „книжната памет", или за мястото на това изследване в проучването на българската и балканската история (Въведение) Част I. ЗАБРАВЕНАТА СОФИЯ 1. Проблемът не е в самото забравяне, а в мащабите му „И сега какво, шопите ли ще ни управляват? " Какво е изобразил Георги Чапкънов? 2. Сердикийският „поместен събор на западните църкви" Защо и как се задейства византийската „машина за памет"?. „Западна" или „Източна" е Сердикийската църква? Защо „пръв български архиепископ" е Протоген, а не Климент или Андроник? 3. Едиктът на Толерантността, Сердика, 30 април 311 г. сл. Хр. Как Сердика става Никомидия, Никомидия — Милано, а Галериевият едикт се превръща в Константинов Галерии и Лициний в балканската културно-историческа памет 4. Serdica mea Roma est, или как работи византийската „машина за памет" 5. Сердика - градът на императорски майки и дъщери Vitae Helenae в средновековните гръцки и латински извори Света Елена в българската средновековна книжнина Какво са чели и знаели за св. Елена авторите от XVII—XIX в.? „Константиновият Рим" и „Константиновият град" 6. Юстиниановата София За „варваризацията" на властта и „славизацията" на провинциите Евристичните ресурси на „Житието на Юстиниан " (Vita Justiniani) от епископ-абат Богомил/Теофил/Домнио Култът към св. св. Сергий и Вакх, или „липсващото звено" в балканската история през VI в За какво побратимяване между Юстиниан и Теодорих става дума? Юстинианова София — между легендите и фактите „Къде?" или „Какво? " е Юстиниан а Прима 7. Сердика в хоризонта на българската есхатология и политическа телеология 8. „Историята на конфронтацията" ражда „паметта на (само)отчуждението"Част II. БЪЛГАРСКАТА ТЕМА В ПАМЕТТА НА КОНСТАНТИНОПОЛСКИТЕ МОНУМЕНТИ 1. Българо-византийските отношения: изследователски подходи и недоразумения 2. Приоритетни теми и цели на византийското забравяне и запомняне 3. За хората и статуите Какво и как „помият" статуите? Историографски подходи в изследването на Константинопол ските монументи 4. Българските монументи в Константинопол 4.1. Първата „българска" статуя в Константинопол: Българинът на Хлебния пазар 4.2. Пазителят в копитото на „Пегас" и граничните статуи пазители 4.3. Историческа адекватност на образа „Българите - създатели и пазители на границите" „Изчезналите" и „новите" народи, или за властовия вакуум в европейските провинции на Късната империя Българската представа за държавна граница 4.4. Споменът за кесар-кан Тервел Почетен или действащ кесар е бил Тервел? 4.5. Константинополската Златна врата - любима сцена за политико-религиозни демонстрации на българските владетели 4.6. Кан Крум - похитителят на статуи 4.7. Статуята на Симеон Характер на магическите статуи в Константинопол Обезглавяването на Симеоновата статуя — политически мит, цензурирана новина или класически продукт на византийската колективна памет Две статуи с еднаква съдба - съвпадение или закономерност? Симеоновата статуя на Ксиролоф Симеоновата стела и Аркадиевата колона Симеон = Септимий Север Статуята на Симеон Българина Симеон - царят, който гледа на Запад III. ЗАГАДКАТА НА БЪЛГАРСКАТА ПАМЕТ (Вместо заключение) ИЗВОРИ ИСТОРИОГРАФИЯ РЕЗЮМЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК РЕЗЮМЕ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК