БЕЗ ОЧАКВАНЕ ЗА ПРОШКА Богородица остана вън на пътя, да види как ще се роди небето - затиснато под корена, далеч от цветовете. Там злобни кучета се ръфат току в нозете й и хапят лунните си сенки. Не я опазих мойта Богородица... Не я поканих, оставих я навън и най-предателски заспах. И нито вятърът от гонещи се кучета, нито молитвеният дъжд достигнаха душата ми - да я отхлупят. Греховен сън... Не знаех ни коя съм, ни защо съм. Не сънувах дори как небето набъбва под корена и покълва денят. Прости, Богородице моя.