БЕЗДНА Върховното усещане за смисъл изчезва в пустотата на безкрая Аз си тръгвам като писък на изоставена и тъжна стая Но закъде пътувам всъщност превърнат в неназовима вечност Аз съм споменът за бъдещата къща на огнената и прощална вечер където сенки на криле се беят над първични същности и шепоти Освободен от тялото си аз се рея в танца на космическия шемет И провиждам всичко изначално Първосъздаващия звезден вятър одухотворява структурата на кристала И в безкрайните животи на душата възсиява любовта на Светлината Аз съм онова което не изчезва Всезрящото око Лотосът на Пустотата Върхът на окончателната бездна