ЗАЕДНО
Земята зъзне гола.
Ти си гол
в средата на Вселената.
Довереник й беше ти,
но не разбра и не научи нищо,
нищичко не помниш.
Страхът облича тялото ти в страх.
А обичта те разсъблича...
Отново заблуден,
ти тръгваш сам
от изхода на словото
през лабиринт лукав на думите.
Разноезичен...
Отново се изгубваш пощръклял,
самозабравил се,
от ритъма възбуден
на тяхното дихание.
Ще продължиш
в тунелите им призрачни
да се пилееш.
Ти, слепият, ще продължиш отново,
от техния балсам отровен,
да проглеждаш...
Безмълвен събеседник -
единствен спътник мой...
Все още
аз те чувам.