БЕЗРОДНА ПОЕМА Да живея в Ню Йорк, Мадрид или Сливен, под закрилата на дървета наистина и една не кибернетична рекичка, извън Мрежата и рискованите навигации във виртуалната близост с нейния Главен Портал, за всеки отворен, меланхоличен и зверски, без гняв и без обич. Непроницаем ужас и нощни ясновидства ведно с прегръдката, забравена като концепция, и моето, отхвърлено поради техническа недостатъчност, раждане. Да живея в Ню Йорк, Мадрид или Сливен, безродна и гмурната в обичта, конфигурирайки субективност и усмивка в очите на творението и крайъгълния камък.