В знак на голямо уважение към онези сънародници, които също като мен прекършени от безправието в собствената ни Родина, тръгнаха по целия свят, покрусени да търсят своето човешко, достойно съществуване.
Това не е бягство от родината, а гражданска съпротива срещу безправието.
В тази книга с афоризми, сатира и лирика, аз се опитвам образно да представя нашето общество, люшкайки се от тъжното към смешното, от лъжата към истината, от нещастието към щастието.
Дръзкото ми усещане преминава от студено към топло, от лошо към хубаво, от монолог към диалог.
Играта на този свят, мъртъв или жив, мътен или чист, трябва да го изживеем лъчист.
От моите съчинения искам у читателя да се пробуди нова енергия - отпадане на ненужното, придобиване на нови потребности - смях, доброта, съчувствие и взаимопомощ.
Сълзи изтривам от лицето и грабвам с шепите пръст. Тази пръст с мен ще разнасям там където камък не тежи, и мъката в плен ще ме държи.